Щом разбрах за моята мисия, веднага се екипирах. Храна,вода,въжета за всеки случей и абсолютно веднага тръгнах към Сунагакуре. Неможех да си позволя да се занимавам с тези двамата, защото тримата щяха да идат вече. Активирах моята електрическа броня, за да стана по бърз и за да ги стигна. Пътувах,пътувах. Вече стигнах до суна, явно преди тях. Трябваше да заложа капани. Направих 20 клонинга, като ги сложих в гората на ключови места, за да наблюдават. Сложих и капани, заедно с корда и кунай. Скрих се в едно дърво и зачаках. По едно време чух -
- Като дадем на Казекагето информацията какво ще правим?
- Какво ти пука, нали ще забогатеем.
- Хора, мисля ,че някой ни следва. Нека да побързаме.
Знаех, че вече са тук. Един от тях стъпи на капанът, но ловко го избегна.
- Бягайтеее бързо към селото - Казваше им техният можеби Лидер.
Те не знаеха за мойте клонинги, а клонингите ми атакуваха с кунай. Един от тях, нямаше късмет и беше уцелен от клонингите ми. Мойте клонинги пресрещнаха пътя на останалите 2ма, като ги принудиха да се отдръпнат от селото.
- Бягай назад.
И те избягаха надалеч в гората, но имам късмет, защото един от тях изпусна свитъка с информацията. Но те все още бяха заплаха. Заложих капани навсякъде около Сунагакуре. Сложих навсякъде по 2-3 клонинга да наблюдават, а аз се връщах в Кумогакуре, за да се оправя с останалите 2ма, който бяха там. По пътя ми, случайно видях тези който избягаха. Трябваше да ги убия. Те си говореха
- Какво ще правим сега?
- Незнам... Най-много ме притеснява този, който ни атакува.
Нямах друг избор, освен да ги убия. Атакувах ги в гръб с кунай, и клонинги. Единият беше ранен, но приятелят му го взе на ръце, и избягаха. Можех да ги проследя, защото той кървеше. Веднага тръгнах след тях. Атакувах ги постоянно, но те все избягваха. Разбрах,че трябва да използвам момента на изненадата. Оставих ги да избягат на горе/доло далечно растояние. Проследих кръвта и ги намерих. Скрих се в короната на едно дърво, взех 1 кунай, влях в него електрическа чакра и зачаках. Когато настъпи момента, метнах куная право към главата на натрапника, и той неможа да избегне. Другият беше ранен, затова много лесно и хладнокръвно го убих. Тъкмо да поразчистя, един от клонингите ми близо до Сунагакуре беше убит. Другите двама бяха там. Трябваше бързо да отида. Събрах всички клонинги около тях, с цел да ги забавя.Трябваше много да побързам. Капаните ми ги забавиха допълнително. Изглеждаше ,че точно на време пристигнах. Те си говореха -
- Кой аматьор ще сложи такива капани хахаха.
- Някой , който ни мисли за слабаци.
Щом чух това, се разгневих, Извадих 2 куная, влях електрическа чакра в тях и ги метнах право към тези 2мата. Те неможаха да изегнат, защото бяха заето да се занимават с мойте клонинги. След като ги убих, бях сигурен ,че информацията за селото ми е унищожена. Изгорих свитъкът, който бях взел по рано. Премахнах всички капани около селото, освободих клонингите ми. Разчистих телата. След всичко това, аз се връщах към моето село Кумогакуре. След като се прибрах, райкагето също се беше прибрал, и му разказах , как спасих информацията за селото ни. Той каза,че съм постъпил добре, похвали ме, както винаги възнагради ме с съответното рио, и ме отпрати. А помощниците на райкагето, докато си тръгвах ми казваха
- Добра работа, добра работа.
Аз бях много щастлив. На другият ден, бях готов за още една доза приключения, и някоя мисийка.